Радостина Аврамова
Казвам се Радостина Аврамова, но децата най-често ме наричат Ради. В критични ситуации се случва да ми кажат „госпожо“, а когато е съвсем напечено и „мамо“ и само два пъти са ме викали с „тате“.
Най много искам да кажа на едно дете:
Нещо което трябва да знае всяко дете… Напоследък най-често се хващам да им казвам две неща „Няма такова нещо като глупав въпрос.“ и „Отговаряйте смело, аз двойки не пиша!“.
Определям себе си накратко като: Енергична, търпелива, автентична.
С какво се занимаваше между 7 и 12 годипна възраст?
На тази възрст обичах да разглобявам неща, за да видя как работят или просто за да видя какво има вътре. Също така с приятелите ми бяхме много загрижени за града в който живеехме тогава и типично по детски обикаляхме за да го почистваме. Тогава открихме рециклирането и вторичните суровини. Летата бяха най-вълнуващи, понеже от училището се довериха на един от по-големите с далекоглед и вечер наблюдавахме Луната.
В какво си силен?
Експерт съм в превода на сложни научни концепции на разбираем за деца и възрастни език. Работя изцяло с деца вече единадесета година.
Защо обичаш да работиш с деца?
Избрах да се насоча към работа с деца, тъй като с тях обратната връзка е мигновена и истинска. От корпоративния финанов свят, в който се гонят куп неотложни задачи, се озовах в детския свят, където се задават въпроси. „Ама това сега защо го правим?“, „А, защо небето е синьо?“, „Какво ще правим днес?“, „Това какво е? (за един механичен жироскоп)“ са само някой от въпросите на децата, който ме разтърсваха с простотата си и в същото време с дълбочината до която достигат, търсейки отговора им. Постепенно разбрах, че работата с децата ме връщаше все повече към моето собствено любопитство към света в който живея.
Когато работя с деца има две неща които са важни за мен – детето да се чувста подкрепено в изследователския процес и да си тръгне с усмивка. Обичам да ги предизвиквам с въпроси или практически задачи, за да намерят решение на привидно нерешим проблем. Искрено вярвам, че няма един верен отговор и по-важен е изследователския процес, отколкото крайния резултат.
Най- ярък спомен от работата с деца
Любимият ми момент е онзи специфичен миг в който ясно се вижда в погледа на детето онова „Аха, разбрах го!“. Онова истинското разбиране, което е отвъд всякакво съмнение.
Защо цениш мултукултурния диалог?
Признавам, че темата за мултикултурното общуване пресече пътя ми когато започнах да работя с деца. Като възрастни индивиди сякаш сме склонни да пропуснем стреса и предизвикателствата, с които се справяме, когато попаднем в нова и непозната среда. И този мой пропуск усетих по време на един летен лагер, в който групата деца беше от десет различни националности от три континента. Динамиката която се развива е строго индивидуална за всяко дете, но причината е една и съща – детето е принудено да излезе от зоната си на комфорт. И това отваря въпроса за ролята на възрастния, в моя случай ментор, коуч, придружител, в тоя процес. Поставя въпроса и морално етичните норми и рамки, както и куп други въпроси. Изненадващо за мен открих, че децата имат механизъм да се справят с всяка ситуация, стига да разберат в каква ситуация се намират! И това мисля, че е страхотно и се радвам, че имам възможността да съм част от процеса на формирането на личността.
Кратка визитка:
Ради завършва строителния техникум в Бургас със специалност „Геодезия, картография и фотограметрия“, тъй като на 14 години иска да разбера как изглежда Земята.След пет години изследване и картографиране се озовава на кръстопът – да продължи в посока „Космическа геодезия“ или да смени рязко посоката. Тогава се насочва към висшето хотелиерско и ресторантьорско училище в Ница, Франция, където получава бакалавърската си степен в „Управление на хотелиерството и ресторантьорството“. Към момента е Магистър по Право, икономика, управление с професионална насоченост, област Мениджмънт, специалност „Управление на дружества“ от университета в Нант, Франция. През 2016 година започва работа в „Музейко“ и оттогава, вече единадесет години, работи изцяло с деца.
До момента има три участия в международни проекти в сътрудничество с детския музей в Милано (MUBA Museo dei Bambini di Milano) където изследва силата на изкуството в интерактивното обучение. ARS Electronica Center, Линц, Австрия по проект „InTECHedu където разглежда включване на технологии в образователните дейности за деца и младежи“ и пo проектa InnoSpaceComm по Horizon 2020.
Свободно говори френски и английски езици, като сама определя шеговито българският си за “първи чужд език” тъй като по време на висшето си образование пребивава предимно на френската ривиера – Ница, Кан, Монако, както и големите градове във вътрешността на Франция.
Ради е част от екипа на детски научно-творчески лагер „STEAM camp“
