Негово Височество Портфолиото
Дълъг текст! Но пък се чете лесно. Ако имате нужда от помощ за изграждане на портфолио, обадете ни се, със сигурност ще сме ви полезни.
Приятно четене!
Освен с 10-15 работи, с какво друго може един кандидат-студент да се изпъчи едни гърди напред?
10-15 работи, да, обикновенно толкова (най-много) са работите, които един кандидат може да покаже от своята работа. И е много, и е малко. Защо?
В общи линии пътят за кандидатстване е следния:
Изпраща се кандидатурата на ученика чрез:
– вариант едно: през някоя основна платформа за кандидатстване на съответната държава
– вариант две: чрез платформа или имейл на самия университет
И в двата случая автоматично ще се създаде профил на ученика, това е така наречения “aplicant portal”. Там ще последва всякаква комуникация между университета и кандидата за информация, необходими стъпки, изискуеми документи, насрочвани интервюта и т.н
Най-вероятно, според метода на кандидатстване ще се налга използването на “slideroom”. Това е платформа, в която творческите специалности могат да качват своите портфолиа – всякакви – и за дизайн, и за изящни изкуства, и за визуални форми, графични комуникации, кино, мода и тн.
Портфолиото е адски трики нещо. То не трябва да е скучно, но и не трябва да е разпиляно. Не трябва да е свръх артистично, но и не трябва да е само академично. Не трябва да е само от последните 5 месеца, но и не трябва да е с работи отпреди памтивека. Най-кротко казано то трябва да показва израстването на ученика, твореца.
Под израстване се разбира преминаването му през различни интереси и достигането до неговата стихия, неговите последни увлечения. Да се е намерил или поне ясно да се вижда, че търси, пробва. Когато артиста е работил, то той със сигурност има поглед и знание за различни концепции и материали. Едно такова постепенно израстване после се вижда много естествено на евентуално интервю. Университетите не винаги правят интервюта, но ако ги правят, то те са скайп такива и са си сериозно напрежение.
Различните университети имат различни изисквания и според това портфолиото може да варира. Например за едни може да се включи фотография, а за други тя да бъде заменена с повече колажи (примерно).
Съвета, който винаги давам е да се рисува системно. Не е нужно да се рисуват велики, гениални неща. Не. Но е нужно да се рисуват разнообразни , всякакви експериментални техники и теми. Дори само за да отидат после в кофата. Много са ценни, точно тези отишли в кофата са най-ценни, защото учат децата на смелост и скъсват нишката на плахото детско рисуване, сакън да не излязат от очертанията. Трябва мело. На големи формати, със замах. С голяма четка от железарски магазин. И после в кофата. Супер. Подготовката сто на сто ще е била ползотворна. Научи ли се на това ученикът, половината път е минат.
Сега да съм малко по-конкретна:
Много ми се иска да съм оптимистична, бяла и добра и да кажа, че всичко ще е наред и от раз ще успее един кандидат. Но истината е, че без рисуване няма да стане. Сега, не искам да съм крайна, не обичам такива изказвания, обаче първо – едва ли някое място със слаб подбор би си заслужавало средствата, разстоянието и усилията, и второ – защо да се сили човек в последната минута за силните места и да си докарва инфарктни състояния, като е почти сигурно, че колкото и да е талантлив, кратко време подготовка не е достатъчно за дълбочина на кандидатурата.
Дали ще е анимация или илюстрация (например) няма особено значение. Така или иначе и за двете специалности е много важно умението да рисуват от натура. Всичко – от ябълка до гол човек във всякакви пози, препускащ кон и спяща котка. Просто и двете специалности боравят с движение. Каквато и история да иска да разкаже твореца то тя ще има движение. Малко е абстрактно да го обясня, но то е като да речем да нарисувам нежна девойка на която току що и е хвръкнала шапката… И ти като гледаш рисунката да го усетиш това. Движение.
Винаги съветвам ученика, младия творец – онзи, който не учи в художетсвено училище и няма осигурено време в училище за рисуване, да рисува всяка седмица поне един ден за най-малко 2-3 астрономически часа. Бих казала даже два дни по два – три часа, но от опит зная, че времето никога не стига. И все пак, нека ученикът да си направи схема – едната събота ще рисува натюрморт с молив, другата с акварел, третата с акрил, четвъртата с туш. Нека си прави малки сесии с по 5 минутни скици. Например 2 часа – на всеки 5 мин аларма/таймер и да започва нова скица. Нека прави една и съща скица на формат А5 и после същата на 100/70. Ученикът да си купи много опаковъчна хартия (кафява). Тя струва стотинки. Да купува 50 листа и да троши на воля.
Нека си измисля теми на месеца -единия животни, другия сезони, третия космос, четвъртия колаж, петия сгради, и т.н . Ако може да отдели време и да ходи на “вечерен акт” ще му е адски ценно. Вечерен акт е рисуване на голо тяло. Понеже учениците се смущават, моделите имат поне бельо (долни гащи, жените са без горнища) Такива занятия има на няколко места в София . Едно от тях е Национална Художествена Академия (НХА). Цената за външни лица (не учащи в академията) е 10 лв.
Неусетно след година-две младият творец ще има богат избор от лични произведения. И ако сега ви звучи много, то съм сигурна, че като дойде време за подбр на едните 10 работи, кандидат-студентът ще каже “нямам какво да избера”.
В портфолито трябва да има доказателства:
– за умение за изграждане на академична рисунка – натюрморт, пейзаж, етюд глава..нещо взето около нас и пресъздадено. Най-добре това се постига с молив.
– за боравене с различни медии – За цвят – масло, акрил, акварел, колаж. За графичност – молив, туш, въглен, сангин, сепия, пастел и т.н
– за артистичност – въображение и смелост в създаване на картина. Тоест да създавам по тема.
– проследяване на артиста във времето. Тоест -минаване през годините И! минаване през темите. Почти винаги човек намира определната си сила и своята си сфера. Как? Чрез изминаване на дълъ път. Покажете им го.
– за оригиналност
е, при всички тези изисквания как човек да избере само 10 работи, а?
И ако това ви се струва сложно, има още: някои места искат бърз и “небрежен” анализ на това което им се изпраща. Някои пък искат отговор на въпроси от сорта “Защо ние?”, “Защо тази специалност?” “Какво мислите, че ще научите тук?”, “Какво знаете за нас?”
Добрата новина е, че току що ви описах адски силно портфолио. Такова, след което сто на сто ще ви се размине етапът интервю.
Другата добра новина е, че не е толкова страшно колкото звучи.
Ами това е. Накратко 🙂
Успех!
Фондация “Мечта в джоба” има силен опит в консултирането и изграждането на портфолио. Наши кандидатстуденти са получавали своето място във водещи образователни институти в Англия, Ирландия, Италия, Кипър, Белгия …
Ако решите, че може да сме Вашият помощник, потърсете ни на:
телефон: 0885 571 638
e-mail: info@dreaminmypocket.org
